1. Разместване пациента на многофункционалното легло .Трябва да са предвидени от всички страни и с устройството за повдигане на главата.Пациента не трябва да се размества на легло с пружини или стари матрачни пружини,а височината на леглото трябва да е до средното ниво на бедрото на обслужващият.

2.Пациент, който се премества в подвижна количка трябва да се настанява на легла с механизъм позволяващ самостоятелно с подръчни средства да извършва преместването от леглото на количката и обратно.

3. Изборът и използването на антидекубиталнен матрак или дюшек зависи от степента на риска за развиване на декубитални рани.При ниска стапен на риска може да бъде с дебелина до 10 см което е достатъчно.При по висока степен на риска от пролежаване и образуването на рани и при пациенти с различен стадий на пролежаване се препоръчват други матраци. При интензивно преместването на пациенти от количката на леглото и обратно се препърчват допълнителни спомагателни средства облекчаващи до голяма степен появата на рани.

4. Спално бельо памучно или еднократно с памучни елементи. Одеяло - леко.

5.Под уязвимите части трябва да се подложи памучна или мека подбрана правилно стелка.

6. Изменението на положението на тялото се осъществява на всеки 2 часа ,в това число и нощно време по график .В полуседнало положение трябва да съвпада с с времето на прием на храна.При всяко преместване се наблюдават рисковите участъци .Резултатите се записват в лист на мероприятия за пролежаване.

7. Преместването на пациента се осъществява внимателно,като се избягва възможността за триене по проблемните тъкани,след повдигане над постелята и или като се използва подлагане .

8. Не се допуска в положение на хълбок дългото лежане от пациента да се акцентира върху бедрото. 

9. Не се подлагат рисковите участъци на триене.Масажа на цялото тяло в тово число около рисковите участъци (в радиус не повече от 5 см от костните издатъци)се провежда след обилно нанасяне специален овлажняващ крем за кожата.

10. Миенето на кожата се прави без търкане с твърди допълнителни помощни материали,използва се силно овлажняващ шанпоан.Щателно и внимателно се изсушава кожата след всяко къпане и миене.За косата може да се използва и специален сух препарат или специализирана за целта шапка с сухо вещество.

11.Да се използват непромокаеми пелени и подглавници които приемет излишната влажност.

12. Максимално разширяване активността на пациента,като се обучава в самостоятелност при намиране на точката на опората си.При дълго залежаване е задължително използването на специализирани легла или такива тип болнични при които са предвидени повдигане на леглото при краката  и други части от тялото-главата.

13.Обучение на близките в грижи за лежащо болният с намаляване риска от тъканно увреждане при :

-регулярната промяна положението на тялото

-използване пособия намаляващи влиянието от пролежаване

-стриктно и правилно повдигане и преместване без никакво триене и натиск на засегнатите тъкани

-цялостен оглед на кожата –един път на ден,а рисковите участъци при всяко преместване

- правилно хранене и адекватен прием на течности

-правилно изпълнение на хигиените процедури –изключващи триенето

14. Да не се допуска прекомерно увлажняване или изсушаване на кожата,като при прекомерно овлажняване се подсушава без използване на талк-пудра,а при сухота се овлажнява със специален крем.

15. Постоянна поддръжка на комфорно състояние на спалното бельо.Удобна ергономична възглавница и памучни постелни материали.

16. Задължително да се обучава и поощрява лежащо болният в изпълнение на дихателни упражнения на всеки 2 часа.

Овладяване на болката на психологическо ниво

Болката …!? Какво представлява тя? От къде произтича? Какъв е прагът, до който можем да я понесем? Това са само част от въпросите, които си задаваме по отношение на нея. Но истинският и най-важен въпрос, който неминуемо възниква у нас, когато я изпитаме, и неистово търси своя отговор е: „Как да изчезне тя?“, „Как да спрем да я изпитваме?“ или поне „Как да я редуцираме, намалим?“.

Ако трябва да се позовем на научната обосновка, „Международната асоциация за изучаване на болката“ дава следното определение за нея: „Неприятно сетивно и емоционално преживяване, свързано с актуално или потенциално увреждане на тъканите. Тя е най-ранният симптом на увреда на тъканите или на заболяване“. Научното обяснение обаче не съдържа субективния компонент, характеризиращ спецификата на болката у всеки отделен индивид. Това, което реално можем да преживеем, изпитвайки болка е:

• Страх

Може да се страхуваме, че болката няма да премине или че ще се засили. Освен това, дори тя да е преминала, страхът, че ще се появи отново може да ни скове и държи дълго време.

• Тревожност

Страхът може да премине в тревожност, неспокойствие и раздразнителност, когато болката продължава дълго време или се появява често в живота ни. Има риск да се появи постоянно притеснение от извършването на нормални ежедневни дейности, поради тревога, че може отново да ни заболи силно.

• Безсъние

Повишената тревожност държи нервната система постоянно нащрек, което може да попречи на лесното заспиване и на качеството на съня. Трудно е да имаме силна болка и да се чувстваме достатъчно спокойни, за да заспим. Освен това болката може да се прояви по време на нощния сън и да го прекъсва през определени интервали.

• Понижено желание за социална и физическа активност

Когато изпитваме болка, концентрацията на вниманието ни е насочена изключително към нея – към това как да я редуцираме или прекратим. Поради този факт силно се намалява желанието и готовността да имаме пълноценна социална и физическа активност.

• Депресия

Когато вече става въпрос за сериозно хронично заболяване, протичащо с наличието на хронична и или периодично проявяваща се или обостряща се болка, качеството на живота ни сериозно се нарушава. Нежеланието за битова, социална и физическа активност става хронично и може да доведе до сериозни депресивни състояния, които могат значително да редуцират жизнеността и мотивацията ни.

За появата на по-горните психологически симптоми в резултат от наличието на болка, много важно е да се определи и нейният тип. Тя може да е:

• Остра – внезапна болка, която може да продължи от няколко минути, до няколко часа и дори до няколко дни. Препоръчва се прием на аналгетици за обезболяване и консултация с лекар, за да се установи причината или евентуалното наличие на заболяване.;

• Хронична – резултат от ненавременно лечение на остра болка или от наличието на тежко хронично или психосоматично заболяване. Счита се за такава ако продължителността е минимум 6 месеца.

Съответно острата болка може временно да наруши съня и спокойствието ни, а тежката хронична болка често довежда до дълготрайна загуба на мотивация и желание за социална и физическа активност, безсъние и влошаване качеството на живота. Във всички случаи обаче добре би било да предприемем необходимите методи, за да намалим страданието си. А те включват освен медикаментозно лечение и консултация с лекар и определени психологически методи.

Всъщност от научната дефиниция за болката най-важно е да се обърне внимание на компонента „емоционално преживяване“. Тоест, тя е реално сетивно усещане, което обаче се преживява и емоционално от страдащия. Точно това е важният момент, на който трябва да се обърне внимание при използване на психологическите и психотерапевтични методи за справяне с болката. Направления за психологическо въздействие, които и аз използвам в терапевтичната си практика, с цел редуциране на болката са ориентирани в следните насоки:

• Дисоциация на телесната болка и емоционалното състояние, което тя предизвиква

Това е разделяне на усещането за болка от емоционалното състояние, което тя предизвиква. Използват се леки хипнотични състояния и невролингвистично програмиране, които да ни помогнат да не преживяваме тежко емоционално болката, която изпитваме с цел да се почувстваме по облекчени.;

• Релаксация

Използват се медитативни състояния в алфа ниво помагащи на тялото и психиката да се отпуснат и релаксират и от там да се редуцира и усещането за болка.;

• Методи от невропластичността

Според д-р Джо Диспенза (изследовател в областта на невропластичността) повтарящите се преживявания (в случая преживяването на болка или депресивните преживявания от наличието на тежко заболяване) създават устойчиви невронни връзки, наричани невронни мрежи. Разбиването на тези невронни мрежи и създаването на нови такива с позитивна ориентация може значително да повлияе редуцирането на болката и тежестта на заболяването.

• Методи от енергийната психология

В основата на методите от енергийната психология лежи твърдението че причината за всички психологически и физически неразположения и болести е „смущение в енергийните потоци в човешкото тяло“. Затова е необходимо да се балансират тези енергийни потоци чрез „психологическа акупресура“, включваща потупване по основни меридианни точки в тялото, докато се освобождаваме емоционално от негативните емоции и усещания, предизвикани от проблема, болката или болестта чрез изговарянето им.

• Методи от съвременната „Чудна психология“

Включват определени техники за разбиване на негативни мисловни модели чрез използване на нелинейно възприятие за света, при което трябва да разрушим напълно рутинното деструктивно поведение и да се разфокусираме от проблема, болката, болестта чрез предприемане на определени действия, които тотално ще ни дисоциират от него.

Има обаче и случаи, в които се касае за хронична болка, свързана с наличието на тежко хронично заболяване с терминален характер, изискващо полагането на палиативни грижи. В този случай медикаментозното туширане на болката понякога се явява задължително. Но тук е добре да се използват паралелно и психологически методи, които да облекчат болката. Такива са техниките за емоционална свобода и методите за релаксация на тялото и психиката, които биха спомогнали за редуциране на психическото и физическото напрежение у болния и оттам биха повлияли състоянието в посока редуциране на болката. Много е важно обаче да се спомене, че в тези случаи се изисква и по-дълга психотерапевтична работа с болния, която да е насочена към преминаване през стадиите на преживяване на тежкото събитие болест в живота на човека, за да се постигне по-философски възглед и приемане на леталния изход. Освен това се налага и консултация на близките, с цел те да преживеят по-лесно бъдещата загуба и да бъдат максимално подкрепящи в последните дни на болния.
Независимо от конкретното проявление на болката обаче е добре да се имат предвид и да се прилагат и психологическите методи за редуцирането й, които могат да се използват успоредно с медицинските медикаментозни и терапевтични методи, но значително да подпомогнат и благоприятстват общото състояние на нуждаещите се.

Даниела Андонова – психолог, психотерапевт